2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. sparotok
13. getmans1
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 3799 Коментари: 13 Гласове:
Последна промяна: 26.09.2010 01:50
На една жена.
Всички асоциации са плод на развален телефон.
Споделен съм по чуждото на болка.
Unchain the colours before my eyes,
Yesterday"s sorrows, tomorrow"s white lies.
Scan the horizon, the clouds take me higher,
I shall return from out of fire.
Tears for rememberance, and tears for joy,
Tears for somebody and this lonely boy.
Out in the madness, the all seeing eye,
Flickers above us, to light up the sky.
Unchain the colours before my eyes,
Yesterday"s sorrows, tomorrow"s white lies.
Scan the horizon, the clouds take me higher,
I shall return from out of fire.
Новите кооперации ги правят с тънки плочи. Тънки-тънки, колко да са тънки?!
Тънки са, да, толкова, че един звънец, два етажа встрани от огромната спалня в която бях разляла душата си, ме извади от ТУК, за да ме вкара в живота ПРЕДИ. Бях спомен и ходех по сравнението. Дишах сълзи, но си ги позволих САМА. А ДНЕС се чета в изречения от думи като
"Ти за това ли се прибираш тук, само за да спиш?!,
и още
"Колко е часа? Осем без десет е! Часа е тъмен по цвета, а ти мериш улици?!",
и още
"Яж, какво ме гледаш! Или си яла на вън?! Сигурно. Какво въобще се вкарвам във въпроси?! Ината ходи по тънкото на мислите ти, а аз чакам отговори."
Вдигам гордо глава и дишам желязо. Гледам в точка и си говоря на ум. Сама.
Няма начин да ми вкараш две идеи влага, не и този път. Мисля си Всичко свърши, пак прецака усмивката на хубавото му лице. Беше обещана в п о к о р с т в о, а сега лижеш виновен поглед и четеш тъга по изречението "Нямаш ли си дом?!".
Закъснение съм, да, и при това го знам много добре. Но просто така се случи. Хората са щастливи различно. Аз съм щастлива усмихната, но съм модерна тъжна. Глупости. Не вярвам в модата. У дома е хубаво, но често плача. Разхождам се в граници и преливам без да искам. Извън. Това вече е проблем. Мястото ми е вътре.
Днес влязох в книжарница. Исках да Я държа в ръцете си. И Я държах. Прочетох от ТУК. После от ТАМ. Прелистих. И ПАК бях произволна страница. Три изречения. Откраднах цели три изречения. И вече знаех как диша. Като куцо, кьораво и сакато ще импровизирам цитат без да съм точно копие: "Не всички писатели се развеждат, ето например..." и тя цитира някакви имена от световната мрежа на драскачите, но не съм дърворезба и съм KOH-I-NOOR по паметта. (KOH-I-NOOR, хъм, за втори път лижа от този лаф. Първия път беше КОГАТО веднъж... Всъщност няма значение.)
Някой ден ще напиша книга. И няма да съм разведена. Няма. Знам, че съм нарушение по обещанията, но този път ще приложа старание.
Хубаво е, че по вечето автори подреждат мисли., аз не мога. Винаги пиша в стил Мата Хари, а дори не знам нищо за нея. Нищо. Ще се прочета по любопитството в интернет. Общата култура може и да ми куца, но на моменти й държа нивото.
А книгата, която държах "Яж, моли се и обичай". И помни, че и утре е ден. На Елизабет Гилбърт. Тя е. От която ще пробвам. Чета трудно. Но още го правя. От чат на пат. И не всички писатели се развеждат. Знам го. И, някак си, вярвам го.
Освободи цвета на моих глазах,
Вчерашние печали, завтрашняя безобидная ложь.
Посмотри на горизонт, облака поднимают меня выше,
Я вернусь из огня.
Слезы воспоминаний, слезы радости,
Слезы ради кого-нибудь и этого одинокого мальчика.
В безумии, всевидящее око
Мерцает над нами, чтобы осветить небо.
Освободи цвета на моих глазах,
Вчерашние печали, завтрашняя безобидная ложь.
Посмотри на горизонт, облака поднимают меня выше,
Я вернусь из огня.
Iron Maiden Стив Харис (музика) и Пол Ди"Ано (текст). Според самия Ди"Ано песента е за отношенията с баща му. Говори се, освен това, че „Remember Tomorrow“ е и фраза, която дядо му често употребявал.
И искам да съм импровизация по превода, мъничко така:
Освободи цветовете, нека са наслада за очите (ми),
освободи ме от вчерашните тревогите, от безобидните лъжи на утрото..
Небрежно съм поглед изсипан в хоризонт, облаците ме отвеждат в себе си..
Ще съм възмездие преродено от огън.
Сълзи по отминали спомени, сълзи изляни в радост.
Сълзи по някой любим, а и това самотно момче..
Изсипало своето безумие, всевиждащото око
примигва над нас, като прозрение Свисше..
Скъсай погледа ми, за да виждам цветове,
освободи ме от вчерашните тревогите, от безобидните лъжи на утрото.
Небрежно съм поглед изсипан в хоризонт, облаците ме отвеждат в себе си..
Ще съм възмездие преродено от огън.
хххх
24.09.2010 13:36
Колежката ми, сладурана ми я разказа преди две седмици, докато й обяснявах, че чета престъпление и наказание и нещо ми омръзва..
хубава, хубава книга била. и тази се влюбвала и тъй. мъй. ай забръй. :)))
Не знам човек, на Гилбърт и аз за сега съм само разказ.
хубав ден :)
"Всички брътвежи за нектар и блаженство почват
да ми писват.
За теб не знам, приятелю,
но моят път към Бог
не е сладникав полъх на тамян,
а котка във кафез със гълъби..." и т.н.
Пробвай....заслужава си :)))))
Хубава вечер от мен и наздраве :p
аз мога само да ти се ухиля с устата :)
и как го каза "нищо, че е.." обяд :p
01.07.2011 13:37
01.07.2011 18:33
02.07.2011 16:24
04.07.2011 13:20